Ден 1: 07.12.2022 (сряда)

Мозайката като значим елемент от новото българско изкуство. Състояние, проблеми, очаквания.

Д-р Даниела Чулова-Маркова

Изкуствовед, критик и експерт оценител. Защитава докторат по проблемите на стенно-монументалните изкуства към Институт за изследване на изкуствата, БАН през 2004 г. Член на секция „Критика“, СБХ, носител на награда за Критика от конкурс за Млади художници, критици и куратори, организиран от Международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий”. През годините работи към екипа на СГХГ, НХА, НБУ. Автор на голям брой статии и студии в периодичен и специализиран печат, в издания като “ЛИК”, вестник “Култура”, портал „Култура“, “Инфо СБХ” и други. Обект на специален интерес са проблемите на стенно-монументалните изкуства и градската среда, арт мениджмънта и арт терапията. Даниела Чулова-Маркова е автор на редица книги, сред които: „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2008), „Митът Ди Киро“, (2009), „Стенно-монументалните изкуства през 20 век в България, Европа и света“2008, „Визуална митология на стенописта“, (2009), „Дизайнът на 20 век“, (2013), „История на изкуството“, част 1 2011, „История на изкуството“ (2016), част 2, „Кодът на детската рисунка“, (2017) и др.

Българското стенописно сграфито като културно наследство. Дигитализация и социализация

Д-р Димо Иванов

Доктор по изкуствознание и изобразително изкуство. Живее в гр. Велико Търново, работи като учител по изобразително изкуство в гр. Горна Оряховица. Научните му интереси са в областта на стенописното сграфито и изкуството в България през периода на сталинизма (1947-1956).

Графитите, като ново градско изкуство

Проф. д.н. Иван Кабаkов

Преподавател в Катедра „История и теория на културата” на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е специалностите “Културология” (1996) и „Право” (2001) в същия университет. Работи в областта на мениджмънта, политиките за култура, културното наследство, културните права, регионалните култури и политики, правната и институционална инфраструктура на културата, интелектуалната собственост и достъпа до култура, културата и регионалното развитие, занаятите и дизайна, графитите и политиките за градско развитие, професионално развитие в областта на културното наследство, както и на стратегическото управление на културата.

Преподавател е в различни университети по дисциплините „Мениджмънт на културата“, „Институционална инфраструктура на културата“, „Право и комуникация“, „Правна и институционална инфраструктура на културното наследство“, „Производство и апробация на тематични културни маршрути“, „културна политика“, „Стратегически дилеми на артмениджмънта“ и „Интегрирано управление на творческото развитие“, както и по избираемите дисциплини „Правна инфраструктура на културата“, „Договорни отношения в областта на културата“, „Европейсkи политики за култура“, „Интелектуална собственост в областта на културата“ и „Културна компетентност“.

Автор на редица книги, сред които: “Идеи в мениджмънта и политиките за култура” (2014), “Графитите в София. Изкуство / Маркетинг / Пропаганда” (2019) и “Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България“ (2020). Съавтор на „Модел за основано на участие управление на Историко-археологически резерват „Cборяново“ (2021).

Мозайките на 20 век от Грузия: политики и практики за опазване

Нини Палавандишвили

Изследовател и куратор на свободна практика. Фокусът на изследванията ѝе върху модернистичната архитектура от средата на века, монументалното и декоративното изкуство, тяхната роля във времето на създаване и съвременните им интерпретации.

Пише за международни издания: SOS Brutalism, Park Books, 2017; (съ)автор и (съ)редактор на книги: Building Socialist Georgia, Goethe Institut Georgia, 2022; Tbilisi-It’s Complicated, Onomatopee, 2019, и Art for Architecture – Georgia, Dom Publishers, 2019;

В сътрудничество с Грузинския национален комитет на Синия щит работи по плана за консервация и адаптация на сградата на Двореца на шахмата и Алпийския клуб в Тбилиси (подкрепен от програмата „Да запазим модерното“ на фондация „Гети“, 2018-2020 г.).

От социалистически до нео-авангардни мозайки. Проблемът за стенописното наследство от 20 век в Унгария

Д-р Бригита Кюртози

Завършва консервация на живопис в унгарския Университет за изящни изкуства в Будапеща през 2010. Специализира реставрация на римски и средновековни мозайки от археологически контекст в същия университет. Участвала е в консервацията на римски и съвременни мозайки и стенописи от 20 век като независим експерт. Работи като асистент в университета от 2016 г. Преподава в сферата, в която работи – реставрация на мозайки и стенописи, исторически и съвременни техники на консервация, както и използваните материали. Част от докторантската програма на Pázmány Péter Catholic University, Doctoral School of History в Будапеща, където работи със студенти по археология по теми свързани с история на мозайките. Член на Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM), Международната асоциация за изследване на антични мозайки (AIEMA) и Международната асоциация за история на стъклото (AIHV), както и сътрудник на Общността за мозайки от югоизточна Европа (SEE).

Украинското съветско монументално изкуство: перспективи за консервация

Женя Молиар

Специалист в сферата на история на изкуството. Завършила е Националната академия за изящни изкуства и архитектура в Киев. Работи върху културното наследство от Съветския период, по-специално върху монументалното изкуство. Куратор е на проекта „СЪВЕТСКИТЕ МОЗАЙКИ В УКРАЙНА“. Като член на самоорганизираната инициатива “DE NE DE” изучава и съхранява културно наследство в контекста на идеологическите промени. Докторант в Библиотека Херциана – Институт за история на изкуството „Макс Планк“ в Рим.

Изкуството в сградите – изкуството в градска среда. Берлинският междинен баланс на следвоенното изкуство.

Йорг Хаспел, проф. д-р инженер

Бивш областен управител (Landeskonservator a.D.) на Берлин; Следва архитектура и градоустройство в университета в Щутгарт (1972 – 1981) и история на изкуството и емпирични културологични изследвания в университета в Тюбинген (1981 – 1982); Получава стипендия на фондация „Роберт Бош“ (1982 – 1991).

Експерт по опазване на културното наследство в Сенатския департамент по културните въпроси/защита на културното наследство; Експерт в Службата за опазване на културното наследство на Свободния и ханзейски град Хамбург (Denkmalschutzamt Hamburg).

Член на ICOMOS (Международен съвет за паметниците на културата и историческите обекти), Национален комитет в Германия; Председател на съвета за граждански служители в сенатския департамент по културните въпроси на Свободния и ханзейски град Хамбург; гостуващ лектор по история на изкуството и фолклористика в Хамбургския университет (1992 – 2018); Държавен куратор и директор на Службата за опазване на културното наследство в Берлин (Landesdenkmalamt Berlin); Oсновател (2005 г.) на Международния научен комитет за наследството на 20ти век на ICOMOS; член на Международния комитет по теория и философия на консервацията и реставрацията (от 2009 г.); Председател на управителния съвет (от 2014 г.) на Германската фондация за паметници на културата за опазване на паметниците на културата (Deutsche Stiftung Denkmalschutz); Почетен професор в Техническия университет в Берлин; Вицепрезидент (2009-2012 г.) и президент (2012-2020 г.) на ICOMOS Германия;

Научни изследвания, проучвания и публикации в областта на историята на изкуството и архитектурата през XIX и XX в., както и в областта на теорията и практиката на консервацията и реставрацията на паметници и обекти на културното наследство.

Ден 2: 08.12.2022 (четвъртък)

Мозайките от моят квартал: Барселона

Монсерат Пуже и Дорка

Завършва специалност изящни изкуства, със специализация – реставрация в университета на Барселона. Ръководи института на градския  съвет на Барселона за култура и археологическата служба за интервенции в областта на културното наследство. Преподава консервация по време на две археологически работилници и е основател на  Gràpac-Cetec Heritage, смесена мултидисциплинарна група между два университета в Барселона – Барселонски Автономен Университет и  Университет Рамон Лул – Химически Институт Сария, посветена на изследвания на материали за консервация на културно наследство.

Завършва специалност изящни изкуства, със специализация – реставрация в университета на Барселона. Ръководи института на градския съвет на Барселона за култура и археологическата служба за интервенции в областта на културното наследство. Преподава консервация по време на две археологически работилници и е основател на Gràpac-Cetec Heritage, смесена мултидисциплинарна група между два университета в Барселона – Барселонски Автономен Университет и Университет Рамон Лул – Химически Институт Сария, посветена на изследвания на материали за консервация на културно наследство.

Мозайките от моят квартал: Барселона

Куси Колона-Прети

Завършва история на изкуството и археология в Université Libre de Bruxelles както и специалност реставрация в Istituto per l’Arte e il Restauro Palazzo Spinelli. Специализацията й е в следните материали: камък, мозайки и керамика я отвежда в полето на археологическата консервация. Към момента тя е външен сътрудник на Археологическата служба на Барселона и ръководи фирма Terra Conservació i Patrimoni SLU.

Новото наследство – възможности за развитие на туризма

Соня Милева

Професор (2016), доктор на икономическите науки (2016) и доктор по маркетинг (2003) в СУ „Св. Климент Охридски“, Стопански факултет. Директор на магистърските програми по „Мениджмънт на историческото наследство“ (2002-2018) и „Дигитален мениджмънт в туризма“. Ръководител на експертната група за разработване на „Стратегия за развитие на София като туристическа дестинация 2017-2030“ към Столична община. Участва в екипа за изготвяне на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България (2007-2013) и актуализацията на Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. Заместник председател на Българска камара за образование, наука и култура и отговорен редактор на списание „Science & Research”.

Проект Бузлуджа: модели за популяризиране, финансиране и привличане на международно сътрудничество

Дора Иванова

Завършва бакалавър, а след това магистър по архитектура в Техническия университет в Берлин през 2014 г. През 2015 г. основава фондация „Проект Бузлуджа“, чиято цел е опазването, социализирането и адаптирането на монументa Бузлуджа. Паралелно работи като проектант в архитектурно студио „DGI Bauwerk“ в Берлин. От 2019 г. насам арх. Иванова концентрира дейността си изцяло върху „Проект Бузлуджа“ в България, като е проектен ръководител на следните проекти: „План за опазване и управление на монумент Бузлуджа“ 2019-2021, финансиран от фондация „Гети“; „Спешни мерки за стабилизиране на мозайките в монумент Бузлуджа“ 2020-2021, финансиран от ф-я „Гети“ и частни дарения; „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп на монумент Бузлуджа“ 2022, финансиран от Министерство на културата; провеждане на тридневен фестивал „OPEN BUZLUDZHA“ през 2021 и 2022 г. Чрез дейността на фондацията арх. Иванова цели развитието на добри практики в областта на опазването на културно наследство и работещи модели за активизирането на неговия потенциал.